Българите мюсюлмани са приели Исляма след и по време на османската инвазия. Те се озовават на кръстопът между религията и етническата си принадлежност, който кръстопът и до днес е един от основните проблеми на общността. Българите мюсюлмани са били от една страна отделени от християнската „рая” по време на турското робство и е трябвало да я презират като по-низша прослойка в империята (чиито поданици са били разделени на религиозен принцип), а от друга са запазили с векове своите роднински, битови и културни връзки със същата тази рая. Често се е случвало хора от един род да се разделени религиозно – част от тях мюсюлмани, част – християни, но да почитат роднините си без значение религията, която изповядват. Свързвали са ги общи традиции, обичаи, националност и езикът. Въпреки всичките исторически превратности тези връзки се оказват изключително здрави и дори векове след приемането на Исляма, много от мюсюлманските фамилии пазели родовия си корен, даже по-ревностно от братята им Българи християни. Всички европейски пътешественици, преминали през земите, населени с комплектни групи Българи мюсюлмани, говорят за техния „изключително чист Български език” и „запазени древни Български традиции”. За това свидетелства и самият Митхад Паша: "Трябва да се отбележи, че сред Българите има повече от 1 милион мохамедани. В това число не са включени нито татари, нито черкези. Тези мохамедани не са дошли от Азия. Те са потомци на същите тези Българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванието. Те са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, произлезли от същото това коляно. А между тях има една част, които говорят само Български". Немалко са примерите на взимопомощ между Българи мюсюлмани и християни по време на Османското владичество. В тази връзка не можем да не споменем името на Осман Нури Ефенди, който спасява от опожаряване християнското градче Пещера след Априлското въстание, за което той е обявен за „Народен герой” след Освобождението и му е връчена държавна пенсия. След Освобождението Българите мюсюлмани са включени в състава на Санстефанска България, но след злополучния Берлински конгрес и разделянето й, болшинството от тях остават в границите на Източна Румелия и Османската империя. Скоро след Освобождението, сред Българите мюсюлмани възникват първите самобитни организации за национално осъзнаване и образование. Пример за това е организацията „Просвета” в село Каменица, Чепинско ( днес кварал на Велинград ), създадена през 1881 година. Това дружество подпомага изпращането на няколко деца на Българи мюсюлмани в по-елитни училища в страната, като от техните среди излиза първият офицер Българин мюсюлманин, завършил Софийското военно училище -Ахмед М. Кьойбашиев. През 1884 година дружеството изпраща писмо до Народното събрание, в което пояснява нуждата от въвеждането на „роден Български език” в училищата, за да станат те разбираеми за децата Българи мюсюлмани. В приетия на 15 август 1887 година нов устав се посочва, че основни цели на дружеството са разпространение на просветата сред Българите мюсюлмани чрез поддържане на едно Българомохамеданско училище, превеждане на мюсюлмански религиозни книги на местния говор, тъй като дотогава книгите са били на турски и арабски език, които са били нарезбираеми за повечето хора. В този перид Българите мюсюлмани взимат участие и в борбите за национално освобождение и обединение. В редовете на освободителната ВМРО се създават цели чети от Българи мюсюлмани, които се бият не по-малко храбро от другите участници в борбата, а по-късно участват и в редовете на Македоно-одринското опълчение. Същевременно Българите мюсюлмани продължават да са една изолирана общност, а в по-високо образование получава една незначителна част от тях. Това до голяма степен е в резултат на грешната държавна политика спрямо тях в началото и първите десетилетия на века, която ги поставя под общ знаменател с другите мюсюлманки общности. Всички мюсюлмани в Царство България по това време са под ведомството на едно общо мюфтийство, а образованието им се извършва в училища към джамиите, които са на изключително ниско ниво. В тях се изучава предимно „Свещеният Коран” и то на арабски и турски, езици непонятни за учениците. Голяма грешка в държавната политика е опитът за покръстване на Българите мюсюлмани по време на Първата Балканска Война, което после бива осъдено от цялото Българско общество, включително и от Светия Синод. Подобни действия, лишени от здрав политически разум и поглед в бъдещето, подпомагат капсулирането на Българите мюсюлмани и пречат на тяхното интегриране в съвременното общество. Държавната политика започва да се променя през 30-те години на века. 1932 година Министерството на просветата започва да заменя дотогавашните назаднали методи на обучение със съвременно светско образование, създават се множество училища, където се преподават история, география, хигиена и пр., предмети, нужни за културното издигане на Родопския край. В същото време Българските военни власти започват да взимат Българи мюсюлмани на редовна военна служба, а не в трудовашките групи, както е било дотогава. Тези контакти между Българи от различните религиозни групи – православни, мюсюлмани, протестанти и католици, се оказват много полезни за националното осъзнаване на множество Българи мюсюлмани. Тук е мястото да се отбележи, че сред Българите католици също е имало тенденции за странене от Българската нация, като са се наричали „павликени”, „католици”, „латини”, което също е било резултат от погрешното и остаряло средновековно схващане, че българин е равнозначно на православен.

Идеята за създаване на организация на Българите – мюсюлмани става реалност, когато в гр. Смолен се съставя протокол, който може да бъде смятан за идейно начало на Дружба „Родина”, като в него за пръв път са отразени с такава яснота идеите на бъдещото движение, което го прави ценно свидетелство за родинското движение. Той гласи: Протокол, гр. Смолен, 24. II. 1937 год. Група младежи Българи мохамедани в гр. Смолен, ръководени от чисто вътрешни подбуждения и ясно съзнание, че е дошло време и ние да заживеем един културен живот в духа на новото време и да дадем потик към народностно пробуждане на нашите сънародници от Родопския край, които досега са живели един съвсем затворен живот, останали най-назад в културно отношение от всички отклонки на славянското племе, решихме да скъсаме отношенията си с вековното невежество и да поведем народа към един нов и културен възход за благото и честта, както на нас – Българите мохамедани, така и на целокупното ни отечество България. Ние добре знаем, че сме Българи по народност и че по една или друга причина преди 3-4 века, сме приели мохамеданската вяра. Това, обаче, не ни пречи ни най-малко да се чувстваме членове на общото славянско семейство. Заблуждението, в което са тънали нашите деди, искаме да отхвърлим и заживеем в радост, още повече сега, когато се чувстваме с едно сърце и с една душа с нашите сънародници – Българите християни... Имената на членовете на тая първа Българомохамеданска културна група са следните: Ариф Юс. Бейски, Мехмед М Ишарлиев, Брахим Джаферов, Зюйди М. Челебиев, Ариф Хас. Барчинков, Сюлейман Ем. Фисенски, Мустафа Ибр. Порязов, Смаил Джелалов, Адил Ходжаджиков, Салих М. Узунов, Исен Челебиев и старият общественик Юсеин Бейски... В духа на досегашните традиции решихме всички жени Българо-мохамеданки и Българо-християнки да бъдат на балкона...”
Новаторство представляват не само идеите за модернизация на обществото и ясното и точно изявяване на Българска национална принадлежност. За пръв път се предвижда жени Българки мюсюлманки да присъстват на подобно обществено мероприятие, което е ясен знак за прогресивните идеи на инициаторите на представлението, които отхвърлят досегашните порядки, превърнали жената в роб на домашното огнище и назадничавото мислене.

на 24.II.1937 година, Българите мюсюлмани организират вечеринка, а интересът на обществеността към нея е голям. За да присъстват на това събитие, множество Българи мюсюлмани извървяват пътя от околните села до града, облечени в празничните си дрехи. Вечеринката е открита с националния химн „Шуми Марица”, а слово в началото произнася Ариф Бейски. Той обръща внимание на значимостта на започнатото дело и неговата необратимост. Показателни са думите му, че веднъж тръгнали напред, Българите мюсюлмани не трябва да спират своето движение към прогрес. Ариф Бейски изтъква необходимостта Българите мюсюлмани да заемат свеото достойно място в обществото, за което освен просвета и напредък е нужно и разбирането на Българите християни и тяхната помощ към движението, „за да се изравним културно и така да представляваме едно семейство, едно неразривно свързано цяло” Ариф Бейски не пропуска и въпроса за религията, който противниците на движението се опитват да използват, за да го злепоставят: „Тук аз не говоря за религия. Не докосвам никак въпроса за религията. В нашето отечество всеки е свободен да изповядва своята религия, каквато и да е тя. Религията няма нищо общо с културния подем и народностното чувство. Не само на нас, но и на цялото човечество, религиозните чувства не пречат за културните начинания и напредък.” – и още – „Невежеството и тъмнината са опасни спътници и ние трябва да се борим с тях.”. В тези няколко реда от речта на младия родопчанин е събрана цялата идейна сила на новото движение. Той посочва като единствен негов враг невежеството и поражданите от него фанатизъм и омраза, а основна цел са просперитетът и културното издигане на родопския край, без да се прави разлика между религиозната принадлежност не неговите обитатели. Самото представление постига неочакван успех. Освен пиесата „Съдът на агите” са изпълнени и народни песни, стихотворения и хуморески. Интерес будят стиховете, писани от млади Българи мюсюлмани, декламирани от самите тях. Те по-късно са поместени в „Дял на младите Българи мохамедани”, част от Сборник „Родина”. Представлението е закрито с реч на Петър Ан. Маринов, който изразява радостта си от проведеното културно събитие и благодари на изпълнителите, изтъквайки значимостта на тяхното начинание.

Сред целите на Дружба „Родина” са отбелязани:
· „Да работи за взаимното опознаване, сближение и подпомагане между Българите мохамедани и Българите християни в Родопската област.”
· „Да събужда и развива народностното чувство у Българите от мохамеданско вероизповедание.”
· „Да работи за религиозно-нравственото преуспяване на същите.”
· „Да подпомага всички инициативи, които целят културното, просветното и народностното издигане на Българите мохамедани от двата пола, и да култивира у тях любов към род и държава.”
· „Да ги пази от всякакви външни пропаганди и инородни внушения и въздействия.”
· „Да съдейства за стопанското и икономическото издигане на Родопския край.”
Тези шест точки от устава на организацията са ясен знак за нейната прогресивна основа, целяща културния и икономически напредък на Родопите и по-специално на Българите, изповядващи Исляма, които живеят в него. Основната идея на Дружбата е премахване на религиозните и исторически предразсъдъци между Българите мюсюлмани и Българите християни и подпомагането на тяхното мирно съжителство и просперитет. В устава следват методите за постигане на гореспоменатите цели:
„Чл, 3. За постигане горните цели дружбата си служи с следните средства:
· Устройва срещи, вечеринки, представления, беседи, сказки, четения, изложби и др.
· Откупува и издава книги и др. Печатни издания с подходяще съдържание за проучване миналото и настящето на Родопската област.
· Бди за строго придържане към религиозните догми на мюсюлманството и Корана, който трябва да стане разбираем за мъжете, жените и децата.
· Дава помощи на нуждаещите се членова, бедни, но народностно пробудени и осъзнати Българи мохамедани, а така също и на молитвените домове, намиращи се в крайна нужда.
· Стреми се да изкоренява всичко небългарско народностно в духа и живота на Българите мохамедани и мохамеданки, като чисти чуждиците в нравите, обичаите, навиците, облеклото, езика и бита, които ги отделят и пречат за общото сближение, единение и братство между Българите мохамедани и Българите християни.
· Изучава и популяризира всичко Българско в Родопския край.
· Съдейства за образуване и други подобни дружби в съседните Българо-мохамедански селища.
· Влиза във връзка с всички културни дружби в Царството, които работят за Родопския край и търси съдействието им в духа на настоящия устав.”
Посочените методи за действие превръщат „Родина” в една изцяло културно-просветна огранизация. Точка втора от средствата дава ясен знак, че организацията смята, не само да работи за запазването на Мюсюлманската вяра на Българите мюсюлмани, но и смята за нужно тя да стане по-ясна и по този начин по-близка, като под това се разбира по-качествено религиозни образование на Български език и превеждане на религозните книги, които дотогава са били разбираеми само за малка част от проповедниците и свещенослужителите.

По повод някои нападки към дружба „Родина” от комунистическата власт, в своите спомени Петър Маринов пише: „Основаването на дружба „Родина” стана самостоятелно и напълно спонтанно, т.е. без никаква намеса или внушение на тогавашните държавни власти...Туй дължа да изтъкна по повод подхвърлянето на некои, че дружба „Родина” била образувана по искане на тогавашната власт. Тъкмо обратното – дружба „Родина” тогава беше под подозрението на властите. Тогавашните военни и полицейски власти не скриваха помежду си опасенията, че зад нея се крие някаква комунистическа организация за модернизъм в живота, прикрита левичарска група и прочие, като по едно време се беше стигнало почти до нейното разтуряне. Затова основателите на дружба „Родина” и постъпващите след това членове преживяха много горчевини, за да ги убеждават, че са искрени и сърдечни...”
Петър Маринов още отбелязва със съжаление, че първоначално родинци са мислели, че главно ще трябва да работят в средите на Българите мюсюлмани, но с течение на времето се оказва, че и голяма част от Българите християни трудно приемат идеите на дружбата, мислят до някаква степен закостеняло и често не са склонни да й помагат в нейната дейност. Най-често нападките са насочени именно към него като секретар на Дружба „Родина” и единствен Българин християнин, привлечен в ръководството й. Знаменателни са неговите думи, охарактеризиращи младото родинско движение: „Това бе чисто и просто една мирна революция, която привличаше към себе си всеки честен и здравомислещ Българин от двете вероизповедания от Родопския край.”

 Грубата намеса на българската държава в неговата дейност след 9 септември 1944 г. унищожава просветните и културни постижения на движението.

В днешни дни отново мнозинството от Българите смятат, че Българин е равнозначно на православен. Това се дължи на пропагандата от страна на шайка самонарекли се националисти, борещи се уж за национално обединение, а с дейността си работещи за разединение на нацията. Друг фактор е ДПС, партия, която с пропагандни дейности внушават на Българите мюсюлмани, че всъщност те са турци и нямат нищо общо с Българската нация.