В България може би вече има регистрирани над 400 политически партии. Всяка една от тях e със своите идеи и цели. Но да обърнем внимание на едни от „големите” партии в Българската политика. Най-голямата грешка, която може да допусне една партия е да бъде спрягана с една единствена личност. Най-добрият пример за това е НДСВ, дойде царя свърши си работата, сега си почива някъде на спокойно, но какво стана с неговата партия. Да, тя събра не лоши кадри, има разпознаваеми личности, но е извън парламента. Така е защото всеки, който чуе за тази партия се сеща за Симеон, нищо че той вече няма нищо общо с нея, освен да се води почетен председател или член, но не и активен…
На там са се запътили и от партия ГЕРБ. Без Бойко Борисов, тази партия ще се превърне в същото, което е и НДСВ. Останалите структури по-места ще се борят на местни избори, а на парламентарни ще смятат къде между единия и третия процент ще се наредят. Защото това са партии създадени не на основата на идеологията, а на личността. А когато личността я няма, липсва идеята, която да задържи избирателите. Така както е при разпокъсаните демократи, които винаги могат да си сменят лидерите и това да не промени драстично техния вот. Така е и при БСП, където пък дисциплината е още по-строга. Не съм убеден дали така е при ДПС, но искрено се надявам с края на Доган да дойде и края на тази изключително вредна партия.
Като заговорихме за вредни партии, смятам че и партия Атака без Волен Сидеров ще отиде в архивите, ще печели тук там по-места и нищо повече. А като казвам, че тази партия е вредна имам предвид по-скоро, че е вредна за Българския национализъм, от колкото за България, колкото и двете неща да са свързани. Да тази партия освен лидер имат и идеология, но вече все повече хора се питат, къде е идеологията в действията на партия Атака. Волен говори за национализъм, а подкрепя интернационалната партия ГЕРБ.
Като бивш член на БНС/Гвардия мога да дам пример и с тази организация, която също се оказа, че без своя лидер се спира от обръщение. Организация с ясна идеология, но с липса на достатъчно известни личности, които да могат да се изправят, да бъдат познати от обществото и да каже – аз съм наследник на Расате.
Има две големи идеологии, които са постигнали голям успех в световната история. Това са комунизма и национал-социализма. За комунизма е доказано, че лидера няма значение за успеха, докато за втората идеология историята не е позволила да се провери. Но успеха и за двете е в твърдата ръка.
Тази грешка дали от страх, да не загубят хубавия пост или от нещо друго се допуска в много партии. Лидерът се появява в публичното пространство, дава шанс и на други свои съмишленици да го правят, но винаги се опитва да ги поставя под своята сянка. Ето Волен Сидеров видя малка заплаха от страна на Димитър Стоянов и веднага го освободи от националния съвет. Това са хора, които не допускат никаква опозиция и се мислят за неприкосновени, но от това губи партията, каквато и идеология да защитава, каквито и избиратели да има. И колкото повече мисля, все повече се плаша, че който и да е лидер на ДПС, сегашната Българска политическа класа ще направи така, че техните избиратели да си гласуват за тях. Даже ще създадат ако трябва нова „Атака”, само и само тези хора да гласуват от страх. Както се случва и в последната все още не паднала червена крепост в България. Над 60 години тука гласуват със страх. Както беше казал един възрастен служител точно преди местните избори на своя доста по-млад колега „Ако партията не спечели, направо си пиши молбата за напускане, иначе новите така или иначе ще те изгонят”….
Е, новите така и не спечелиха, а младият служител на следващия ден почерпи мен и приятели, че е останал на работа…. БСП, дисциплина, май бях споменал нещо…
02.12.2011 02:14
Interesuwa me poneje ni6to ne se slu4wa s tazi organizaciq i may we4e su6testwuwa samo na hartiq....Interesno mi e pri4inite za namalqwaneto na populqrnosta i za6to stawa taka s tozi tip organizacii/partii
