Кирил Хараламбиев от Павликени, по-изключение от своите съселяни се изучил и изкарал висше образование. Върнал се и очаквано на местните избори се кандидатирал за кмет на селото.Съселяните му завиждали, но разумът победил и го избрали за кмет. За да оправдае доверието, той ги възнаградил като на централната улица накарал бояджиите на селото да маркират с бели линии от единия тротоар до другия, като им обяснил, че това е пешеходна пътека. На откриването обяснил, че в градовете има много такива и че преминаването през пътеката се приема за предимство за пешеходеца и всички, с каруци и трабанти трябва да спрът, докато мине пешеходеца.
Един ден на Минчо кръчмаря му дошъл гост от града, ако трява да бъдем по-конкретни от Сухиндол. Отивайки към кръчмата Минчо решил да го прекара през пешеходната пътека. В този момент през нея минавал Жорката, водейки магарето си към поляната от другата страна на площада... Минчо спрял трабанта, за да покаже че и у село знаят какво се прави, а Сухиндолеца изненадан възкликнал:
-Брех у село и зебра ли си имате вече... а Минчо се засмял и посочвайки към преминаващите гошо и Марко рекъл:
-Каква зебра бе, не видиш ли това си е чисто магаре...